Цитаты из книги Железният светилник

- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука - посочи той гърдите си, - Тука нещо се скъса.

Никога не ги карай да те обичат, дете мое... Настоявай да те оставят и знай че този, който устои и остане, те обича истински...

Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество.

Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост,тя е като водата за огъня.

Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.

Слаба е и бедна човешката реч, никога не може да се изкаже напълно това, което става в човешкото сърце.

Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!

Колкото сме слаби сами, толкова сме силни всички заедно.